Изследовател от Харвард обясни за какво служи музиката
Милиарди хора се любуват на музиката; мнозина считат, че не могат да живеят без нея. Защо? Това е въпрос, който озадачава учени и философи от епохи. Преди 2400 години Аристотел се чудел: „ Защо музиката, бидейки единствено звуци, ни припомня за положенията на нашата душа? ".
През XIX век Дарвин се пробва да разгадае дали способността ни да сътворяваме музика се е развила посредством натурален асортимент. От всички човешки качества единствено музиката му изглеждала непонятна за разбиране; объркан, той стигнал до заключението, че „ музиката е най-голямата мистерия “. Преди повече от 200 години Кант обявява музиката за безполезна. А към края на ХХ век психологът Стивън Пинкър - също некадърен да разбере задачата ѝ - назова музиката „ слухов чийзкейк “.
Преди няколко години уважаваното списание Nature разгласява поредност от есета за музиката. Тяхното умозаключение? Че е невероятно да се изясни какво е музиката и за какво тя ни въздейства толкоз мощно и че даже не е ясно дали би могла да извършва „ явна адаптивна функционалност “.
Но последните проучвания в региона на логиката на психиката демонстрират друго: музиката е еволюционна акомодация, която ни оказва помощ да се ориентираме в свят, изпълнен с несъгласия. За уеб страницата The Conversation разказва доктор Леонид Перловски, откривател от Харвардския университет. Заключенията му са публикувани в NeuroscienceNews.
Ефектът на когнитивния дисонанс
Ефектът на музиката върху мозъка ни е тясно обвързван с това, което е наречено „ най-голямото изобретение в обществената логика на психиката “ на ХХ век: когнитивния дисонанс. С тези думи се обозначава идеята, че хората изпитват неприятни усеща, когато имат противоречащи си познания или се сблъскват с нова информация, която противостои на към този момент съществуващите вярвания.
Един от методите да облекчим дисонанса е посредством угнетяване или отменяне на това спорно познание. Баснята на Езоп „ Лисицата и гроздето “ илюстрира тази постоянно срещана човешка реакция. В приказката лисицата е в неволя заради обстоятелството, че не може да стигне до грозд. Още по-неприятен е дисонансът, който изпитва: гроздето е толкоз изкусително и толкоз близко - само че въпреки всичко недостижимо. В резултат лисицата се пробва да облекчи дисонанса, като рационализира: „ О, ти още не си узряло! Нямам потребност от кисело грозде ".
През ХХ век стотици опити удостоверяват тази обща психическа реакция. Когато са изправени пред дисонансни мисли, децата, младежите и възрастните реагират по еднакъв метод: в случай че не мога да го имам, значи нямам потребност.
Проява на когнитивния дисонанс е и отхвърлянето на нови познания. Дори някои огромни научни открития трябваше да чакат десетилетия за признание и приемане, тъй като противоречаха на съществуващите вярвания и хората не желаеха да се предадат. Например Айнщайн не получи Нобелова премия за своята Теория на относителността, в този момент считана за едно от най-големите открития в историята на човечеството, тъй като тя противоречи на нашите съществени вярвания за пространството и времето.
Музиката ни оказва помощ да се преборим
И по този начин, в случай че хората са подготвени да се заблудят или да пренебрегват нова информация, по какъв начин се е развила човешката просвета? В края на краищата основата на културата е натрупването на нови познания - огромна част от които опонират на досегашните.
Помислете за езика: когато езикът се е появил в нашия тип, всяка нова дума е била кълн от нова информация, която опонира на съществуваща концепция или разбиране. Силен механизъм на мозъка би трябвало да се е развил, с цел да разреши на нашите предшественици да преодолеят тези неприятни дисонанси, които разделят техния свят, и им е разрешил да гълтам нови думи, вместо незабавно да ги изхвърлят.
Възможно ли е тази дарба да е била задействана от музиката? Докато езикът разделя света на детайлни, обособени части, музиката сплотява света в едно цяло. Нашата душeвност изисква и двете. Няколко опита са потвърдили способността на музиката да ни помага да преодолеем когнитивните дисонанси и да запазим спорни познания.
Например в едно проучване експериментаторка дала на група от четиригодишни момчета пет известни играчки покемон. Играейки с всяко момче поотделно, тя научила желанията им към петте играчки, след което им споделила, че би трябвало да излезе за малко с обичания им покемон, и ги помолила да не играят с класираната на второ място играчка. Когато се върнала, още веднъж почнала играта и открила, че някогашната класирана на второ място играчка към този момент е изцяло пренебрегната.
Когато се сблъска с спорна информация („ Харесва ми тази играчка, само че не трябва да играя с нея “), всяко момче явно е отхвърлило първоначалното си желание. Но когато изследователката включила музика при напускането, играчката запазила първичната си стойност. Противоречивите познания не накарали момчетата просто да трансформират мнението си.
В различен опит на група от петнадесетгодишни възпитаници били дадени типични изпитни въпроси с опция за избор от няколко отговора - и били помолени да запишат компликацията на всеки въпрос дружно с това какъв брой време им лишил всеки отговор. Оказало се, че учениците дават отговор по-бързо на по-трудните въпроси (и оценките им страдат), защото не са искали да удължават неприятния дисонанс при избора сред сложни разновидности. Когато обаче по време на изпита звучала на назад във времето музика на Моцарт, те отделили повече време на сложните въпроси и резултатите им се подобрили.
Големите избори в живота стават по-информирани
Ние непрекъснато се сблъскваме с избори в ежедневния си живот - от това какво да купим за обяд, до това дали да приемем оферта за работа или не. Често използваме както вътрешен глас, по този начин и прагматизъм, когато оценяваме комплицирани обстановки, само че включваме и страст.
Налага ни се да вършим и избори, свързани с двете универсални тематики в човешкото битие - любовта и гибелта, които по своята същина са потопени в несъгласия. На любовта бихме желали да се доверим изцяло. Но знаем, че да се доверим изцяло е рисково - защото можем да бъдем предадени и разочаровани. Със гибелта едно от най-трудните несъгласия е сред копнежа ни да имаме вяра във вечността на духа и знанието и че времето ни на Земята е лимитирано.
Случайно ли е, че има толкоз доста песни за любовта и измяната? Или че сме привлечени от скръбни песни по време на печал?
Идеята е, че музиката, която може да съобщи голям брой нюансирани страсти, ни оказва помощ да примирим личните си спорни усеща, когато вършим избор. И колкото по-разнообразни, диференцирани страсти притежаваме, толкоз по-обосновани стават нашите решения.
Независимо дали става дума за избор на играчка или решение за брак, изследванията сочат, че музиката може да усъвършенства нашите познавателни качества. Тъй като непрекъснато ни се постанова да се борим с когнитивните дисонанси, ние сътворяваме и слушаме музика, отчасти за да ни помогне да ги толерираме и да ги преодолеем.
Това би трябвало да е универсалната цел на музиката.
През XIX век Дарвин се пробва да разгадае дали способността ни да сътворяваме музика се е развила посредством натурален асортимент. От всички човешки качества единствено музиката му изглеждала непонятна за разбиране; объркан, той стигнал до заключението, че „ музиката е най-голямата мистерия “. Преди повече от 200 години Кант обявява музиката за безполезна. А към края на ХХ век психологът Стивън Пинкър - също некадърен да разбере задачата ѝ - назова музиката „ слухов чийзкейк “.
Преди няколко години уважаваното списание Nature разгласява поредност от есета за музиката. Тяхното умозаключение? Че е невероятно да се изясни какво е музиката и за какво тя ни въздейства толкоз мощно и че даже не е ясно дали би могла да извършва „ явна адаптивна функционалност “.
Но последните проучвания в региона на логиката на психиката демонстрират друго: музиката е еволюционна акомодация, която ни оказва помощ да се ориентираме в свят, изпълнен с несъгласия. За уеб страницата The Conversation разказва доктор Леонид Перловски, откривател от Харвардския университет. Заключенията му са публикувани в NeuroscienceNews.
Ефектът на когнитивния дисонанс
Ефектът на музиката върху мозъка ни е тясно обвързван с това, което е наречено „ най-голямото изобретение в обществената логика на психиката “ на ХХ век: когнитивния дисонанс. С тези думи се обозначава идеята, че хората изпитват неприятни усеща, когато имат противоречащи си познания или се сблъскват с нова информация, която противостои на към този момент съществуващите вярвания.
Един от методите да облекчим дисонанса е посредством угнетяване или отменяне на това спорно познание. Баснята на Езоп „ Лисицата и гроздето “ илюстрира тази постоянно срещана човешка реакция. В приказката лисицата е в неволя заради обстоятелството, че не може да стигне до грозд. Още по-неприятен е дисонансът, който изпитва: гроздето е толкоз изкусително и толкоз близко - само че въпреки всичко недостижимо. В резултат лисицата се пробва да облекчи дисонанса, като рационализира: „ О, ти още не си узряло! Нямам потребност от кисело грозде ".
През ХХ век стотици опити удостоверяват тази обща психическа реакция. Когато са изправени пред дисонансни мисли, децата, младежите и възрастните реагират по еднакъв метод: в случай че не мога да го имам, значи нямам потребност.
Проява на когнитивния дисонанс е и отхвърлянето на нови познания. Дори някои огромни научни открития трябваше да чакат десетилетия за признание и приемане, тъй като противоречаха на съществуващите вярвания и хората не желаеха да се предадат. Например Айнщайн не получи Нобелова премия за своята Теория на относителността, в този момент считана за едно от най-големите открития в историята на човечеството, тъй като тя противоречи на нашите съществени вярвания за пространството и времето.
Музиката ни оказва помощ да се преборим
И по този начин, в случай че хората са подготвени да се заблудят или да пренебрегват нова информация, по какъв начин се е развила човешката просвета? В края на краищата основата на културата е натрупването на нови познания - огромна част от които опонират на досегашните.
Помислете за езика: когато езикът се е появил в нашия тип, всяка нова дума е била кълн от нова информация, която опонира на съществуваща концепция или разбиране. Силен механизъм на мозъка би трябвало да се е развил, с цел да разреши на нашите предшественици да преодолеят тези неприятни дисонанси, които разделят техния свят, и им е разрешил да гълтам нови думи, вместо незабавно да ги изхвърлят.
Възможно ли е тази дарба да е била задействана от музиката? Докато езикът разделя света на детайлни, обособени части, музиката сплотява света в едно цяло. Нашата душeвност изисква и двете. Няколко опита са потвърдили способността на музиката да ни помага да преодолеем когнитивните дисонанси и да запазим спорни познания.
Например в едно проучване експериментаторка дала на група от четиригодишни момчета пет известни играчки покемон. Играейки с всяко момче поотделно, тя научила желанията им към петте играчки, след което им споделила, че би трябвало да излезе за малко с обичания им покемон, и ги помолила да не играят с класираната на второ място играчка. Когато се върнала, още веднъж почнала играта и открила, че някогашната класирана на второ място играчка към този момент е изцяло пренебрегната.
Когато се сблъска с спорна информация („ Харесва ми тази играчка, само че не трябва да играя с нея “), всяко момче явно е отхвърлило първоначалното си желание. Но когато изследователката включила музика при напускането, играчката запазила първичната си стойност. Противоречивите познания не накарали момчетата просто да трансформират мнението си.
В различен опит на група от петнадесетгодишни възпитаници били дадени типични изпитни въпроси с опция за избор от няколко отговора - и били помолени да запишат компликацията на всеки въпрос дружно с това какъв брой време им лишил всеки отговор. Оказало се, че учениците дават отговор по-бързо на по-трудните въпроси (и оценките им страдат), защото не са искали да удължават неприятния дисонанс при избора сред сложни разновидности. Когато обаче по време на изпита звучала на назад във времето музика на Моцарт, те отделили повече време на сложните въпроси и резултатите им се подобрили.
Големите избори в живота стават по-информирани
Ние непрекъснато се сблъскваме с избори в ежедневния си живот - от това какво да купим за обяд, до това дали да приемем оферта за работа или не. Често използваме както вътрешен глас, по този начин и прагматизъм, когато оценяваме комплицирани обстановки, само че включваме и страст.
Налага ни се да вършим и избори, свързани с двете универсални тематики в човешкото битие - любовта и гибелта, които по своята същина са потопени в несъгласия. На любовта бихме желали да се доверим изцяло. Но знаем, че да се доверим изцяло е рисково - защото можем да бъдем предадени и разочаровани. Със гибелта едно от най-трудните несъгласия е сред копнежа ни да имаме вяра във вечността на духа и знанието и че времето ни на Земята е лимитирано.
Случайно ли е, че има толкоз доста песни за любовта и измяната? Или че сме привлечени от скръбни песни по време на печал?
Идеята е, че музиката, която може да съобщи голям брой нюансирани страсти, ни оказва помощ да примирим личните си спорни усеща, когато вършим избор. И колкото по-разнообразни, диференцирани страсти притежаваме, толкоз по-обосновани стават нашите решения.
Независимо дали става дума за избор на играчка или решение за брак, изследванията сочат, че музиката може да усъвършенства нашите познавателни качества. Тъй като непрекъснато ни се постанова да се борим с когнитивните дисонанси, ние сътворяваме и слушаме музика, отчасти за да ни помогне да ги толерираме и да ги преодолеем.
Това би трябвало да е универсалната цел на музиката.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ